Имало едно време в Орешак: Румяна и Веселин Андрееви Петрови с дядо си Васил през 60-те

четвъртък, 30 ноември 2017 г.

Румяна и Веселин Андрееви Петрови с дядо си Васил през 60-те

На Камен мост.

МНЗ_0001955

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря предварително за съдействието.
Коментарът ви ще стане видим под публикацията, след като го прочета и това може да отнеме няолко дни!
Стела

Натисни PLAY >

Условия за ползване

Публикуваното съдържание на сайта може да се ползва САМО за лични, образователни или други НЕКОМЕРСИАЛНИ ЦЕЛИ.

Сайтът и авторът му НЕ СА обвързани с никакви държавни, частни, политически и всякакви други неправителствени организации.

Снимките са предоставени безвъзмездно от жителите на село Орешак и региона с родолюбива и некомерсиална цел.

Сайтът е естествено продължение на добилата популярност музейната сбирка "Минало незабравимо" към читалището в селото.

Дарения могат да се предоставят във вид на допълнителна информация, с цел обогатяване и изясняване. Всеки може да допринесе за съхраняването на местната история.

Относно коментарите

Всеки читател може да коментира свободно и без ограничения публикуваните материали и да дава препоръки или да критикува автора.

Ще публикуваме и коментарите, които са свързани с разпознаване и конкретизиране на събития и личности.

Предварително благодарим на всички за приноса и разбирането!

Всички коментари вижте ТУК!

За автора

Стела Крумова Маринова. Родена в Плевен 1961г. Завършила Лозаро-винарски техникум в Плевен и Великотърновски университет-специалност Начална училищна педагогика. Работя в училище 34 години, от които почти 30 в училището в Орешак. Имам син и дъщеря, внук и внучка. Провокирана от сбърканото време, в което живея имам потребност да свърша някои неща, които намирам полезни и спешно необходими. Едно от тях е съхраняването на българския корен, дух и традиции в малката общност, в която живея. Не съм от тези,дето само се вайкат, че изчезваме като нация. Не искам хората,които са живели и живеят между нас да си отиват без да им се отдаде необходимото внимание и почит. Идеята за старите фотографии ме връхлетя внезапно и се оформи в движение, когато започнах да ходя от къща на къща. Осъзнах колко ми се радват хората и как се сплотяват около идеята. Осъзнавам и голямата отговорност, която имам към тях. Разбирам, че когото и да съм започнала събирането на материалите, все ще е било късно. Благодаря на всички, които ми помагат!

Това е притурка над всички колони

четвъртък, 30 ноември 2017 г.

Румяна и Веселин Андрееви Петрови с дядо си Васил през 60-те

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Facebook

Архив на блога

Албуми

Приятелски страници

Посещения за последните 30 дни

RSS

Етикети

Това е притурка над всички колони

четвъртък, 30 ноември 2017 г.

Румяна и Веселин Андрееви Петрови с дядо си Васил през 60-те

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Албуми

Приятелски страници

Посещения за последните 30 дни

RSS

Етикети

четвъртък, 30 ноември 2017 г.